spacer
spacer search

Ловеч Прес
Новините от Ловеч и региона * Много за всичко, всичко за важното

Search
spacer
Последни новини
header
СЪДЪРЖАНИЕ
Начало
Актуално
Общество
Мнения
Разследване
Измерения
Спорт
Литекс
Връзки
Редакция
Търсене
Обяви
maiki_droga.jpg
Кратки новини
Проверка на пазара хвана търговци нарушители
Проверяваха търговци в Ловеч в пазарния ден сряда. Служители на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР съвместно с представители на "Метрологичен надзор" - Ловеч, направили проверка на земеделски производители и лица, извършващи търговска дейност. Проверени били 54 търговци и фирми, при която се изискват и използват уреди за измерване. Съставени били 9 акта за установени административни нарушения по Закона за измерванията и 19 фиша от извършена надзорна проверка.

Начало arrow Мнения arrow Блузка за 3 лева втора ръка. Защо пък не?

Блузка за 3 лева втора ръка. Защо пък не? Print E-mail
За едни пазаруването в килото е евтината шопинг терапия, за други - секънд хенд мания, за трети - бутик. Дрехите се предлагат така Магазините за продажба на дрехи втора употреба предлагат богат асортимент облекла от Италия, Австрия, Германия, Дания, Швейцария и др., вече са окачили табели "Зимно зареждане", а клиентите се увеличават непрекъснато. "Ровейки" в регистъра на РИОКОЗ - Ловеч, за търговски обекти за нехранителни стоки, откриваме, че от 2005 г. до август тази година има вписани 98 магазина за дрехи втора употреба в областта. Най-много са евтините магазини в Ловеч и Троян - съответно 28 и 25, наполовина по-малко са в Луковит и Тетевен. Има по 3 магазина за дрехи втора употреба в Априлци и Ябланица и само 2 в Летница. Дрехите втора ръка се търгуват вече и в 14 села в областта, сред които са Александрово, Дойренци, Малиново, Орешак, Врабево, Лисец, Български извор, Гложене и др. Някои от фирмите държат по два, три и повече магазина, е видно от регистъра. Увеличаването на обектите Ловешка област се засилва през 2007 и 2008 г. Бумът в търговията със стари дрехи може да се сравни единствено с бизнеса със старите автомобили. Малки или големи, по-комфортни или мизерни,
* магазините се радват на много купувачи.
Често в малките "бутици", "рови-рови" или "от леля от Дания", каквито са кодовите им названия, е трудно да се разминеш от хора, които ровят по рафтове и панери или обикалят около закачалките, търсейки нещо подходящо за своя вкус.Обяснимо е - малцина се онези, които могат да устоят на изкушението да не си купят блузка за 3 лева вместо за 30, панталон за 15 вместо за 50 лв., кожено яке за 50 вместо за 250 лв. /б.р. - посочените числа са символични, тъй като цените вече нарастват и тук, както в другите търговски обекти/. И защо не, щом като за парите за един костюм в "редовен" магазин от около 200 лв., тук можеш да си напазаруваш дрехи за цял гардероб, които да изхвърлиш без угризение следващия сезон. Пазаруването в "бутика" е нещо като бойкот на другите магазини с безкрайно надутите цени, разсъждават по-бедните. Освен това в провинцията единствено в "килото" могат да се намерят дрехи за бременни или размер "гигант", споделят клиенти от посочените категории.
Според запознати, много от дрехите, които се продават при нас, се събират в църквите в чужбина, други пък са предназначени за хуманитарна помощ. Много от пратките идват от Дания, Германия, Швейцария. Има и сайтове, предлагащи стари дрехи в чували на едро, от които пък е видно, че самите собственици на складове са чужденци.
Впрочем, за незапознатите,
* идеята за събиране и повторно използване
на дрехи възниква през 70-те години на 20 век, когато единствената цел е била да се набави облекло за бежанците в Мозамбик. Впоследствие е започнала и продажба, но с цел приходите да отиват за хуманитарни организации в Африка и Азия за социално подпомагане на бедстващи или емигранти. Международното движение е познато като "Дрехи от хората за хората". Сега така се именуват някои от магазините за дрехи втора употреба в Западна Европа /има ги и там, само дето продават по-качествени дрехи/. На тази струна - "Дрехи от хората за хората", защото звучи някак хуманно, наблягат и едрите търговци, които обясняват, че богаташите в Европа и Америка изхвърлят хубави дрехи с 20% износеност, а за да се пестят ресурси, други хора могат да "оползотворят" останалите 80%.
* Бизнесът се разраства лавинообразно
и процъфтява по две причини. Първо - тъй като доходите на мнозинството от българите едва стигат за оцеляване и няма как да не прибегнат до евтините дрехи. Второ - да отвориш магазин за втора употреба, не е толкова трудно и не се иска голяма инвестиция. Ако някой безработен реши да се занимава с бизнеса с вехти дрехи, може да поръча до големите вносители/складове по интернет определено количество и да отвори магазин, след като уведоми РИОКОЗ. Да намериш стока, не е трудно, тъй като фирмите, които са получили редовно разрешение за внос в България, са много - 74, според официална информация, а се предполага, че има и незаконен внос. Търговията може да се стартира и с малка инвестиция - наемаш помещение под наем и поръчваш минимално количество, например, 40 килограма в една от големите фирми. Предлага се микс от зимни дрехи първо качество по 14 лв. за килограм с ДДС, по 3,90 лв. - за второ качество, и по 80 стотинки - за трето качество. Търговци споделят, че слагат 20% печалба. При положение че в килограм дрехи има примерно 3 пуловера второ качество, лесно може да се пресметне колко би струвал единият - около 8 лв. Но ако е трето качество, цената би била около левче. Трудно е да се определи, без да се видят документи, ловешките търговци дали вземат и предлагат дрехи първо, второ или трето качество, тъй като цените в повечето магазини не са кой знае колко различни.
Пазарували в магазини в големите градове споделят, че търговците там са по-гъвкави и намаляват цените дори в рамките на една седмица. Мнението им лесно се потвърждава в Интернет. Например в голяма верига магазини секънд хенд във Варна, през първата седмица от зареждането дрехите се продават на определени цени. През втората седмица цените падат с 30-50%, и т.н., през четвъртата седмица дрехите се намалят всеки ден от 6 на 4 и на 3 лв., докато накрая - в петата седмица, дрешките вървят по 1-2 лв., за да се освободи място за новата пратка. В ловешките магазини такава практика не се наблюдава, има по-скоро скучаещи продавачки, а някои дрешки не са се харесали никому по няколко сезона.
* Клиентите не са само бедняци
Редовните не се притесняват да се похвалят пред приятелки или колеги с качествени маркови дрешки втора употреба, каквито при нас се намират трудно - или с придобит повечко опит, или с "връзки" /някак си смешно, но е факт/, т.е. продавачките им ги запазват. Други с голямо притеснение признават, че никога не са вярвали, че ще се обличат с чужди дрехи и са се чудели как го правят някои. Трети пък се притесняват, дали от носени и дезинфекцирани дрехи няма да хванат някоя инфекция или да се обади алергия. Факт е, че в магазините втора ръка можеш да срещнеш заможни и хора над средната класа, както и с престижни професии, в които общественото мнение е наложило изискване за по-стилно облекло, само че доходите им не им позволяват. Но очевидно отдавна е отминало времето на квалификациите "ако носиш дрехи втора употреба, значи си човек второ качество" или пък "износваме вехториите на Европа", познати отпреди десетина години. Всеки си има мотивация - за едни е по-приемливо да носят употребявана вече маркова и качествена дреха от естествени материали, отколкото китайска; други просто не намират своя размер в "българските" магазини; трети - понеже са евтини, та после няма да робуват на дрехата си. Сигурно има и други обяснения.
Най-много от носеното от чужд човек облекло се срамуват бедните хора, защото са живели нормално и никога не са допускали, че стигнат дотук, твърдят продавачки. Обикновено възрастните пристъпват плахо прага на магазина и веднага питат шепнешком продавачката има ли подходяща за размера им жилетка или панталон. Рекламната стратегия на продавачките е горе-долу унифицирана. Агитират те със заучени изрази, като: Тези магазини са своего рода бутици. Дрехите са неповторими, старателно подбрани и максимално запазени и качествени и са от фирми с имидж, с доказано световно качество. Измислили са и нещо като сентенция "За хора с бъдеще, дрехи с минало". Неоспорим факт и за купувачите, и за продавачките, обаче е, че клиентите "Едно търсят, друго гледат и трето купуват". Подмамени от евтинията, малцина се замислят, камо ли да проверят, дали дрехите са преминали дезинфекция /то без друго мирише на препарати още от улицата/, дали не биха им причинили някаква алергия.
* Забранени за продажба са обувките
втора употреба, но наредбата масово се нарушава, търговците си гледат своя интерес, признават експерти от здравното министерство в централни медии. Защо всъщност не бива да се продават обувки втора употреба? Според експерти, едни обувки се дезинфекцират много по-трудно - да вземем например гъбичките, те са доста упорита инфекция. Освен това обувките задължително се деформират по крака на човека, който ги е носил. Следващият, който ще ги обуе, може да пострада точно заради тази деформация. Макар наглед да изглеждат по-нехигиенични от новата дреха, одеждите втора ръка, поне на книга,
* подлежат на по-строг контрол от новите.
Здравните изискванията към продаваните дрехи втора употреба са уредени с Наредба 27/16.8.2005 г. на Министерството на здравеопазването. Основните изисквания, според наредбата, са дрехите да са почистени и дезинфекцирани; да са без видими дефекти и петна; да са здрави. Не се допуска продажбата на дрехи за деца до едногодишна възраст, лично бельо, бански костюми, обувки и детски играчки втора употреба. Тази наредба обаче масово се нарушава, признават в централни медии от здравното министерство. Но пък досега не били постъпвали сигнали за алергии или други реакции от недезинфекцирани дрехи втора употреба. Според изискванията на здравното министерство дрехите втора употреба трябва да минат през задължителна дезинфекция, преди да бъдат пуснати на пазара. Обикновено обработката се извършва в страната-вносител, като повечето търговци имат договори със специализирани фирми. В документа, придружаващ пратката, трябва да бъде посочено точното количество, което се дезинфекцира. При преминаване на границата търговецът е длъжен да представи документ за извършена дезинфекция. Предвидени са и глоби за некоректните - от 100 до 1500 лв. и от 3000 до 9000 лв. при повторно нарушение. Когато нарушението е на юридическо лице, глобите са между 2 и 5000 и от 6 до 12 000 лв. Засега май няма глобени, щом като дори в София признават, че не успяват да контролират пазара.
Екип на "Ловеч Прес"
Напред >
spacer
Анкета
survey tools
Click for Lovetch, Bulgaria Forecast
Who's Online
Има 31 гости онлайн
ФотоОко
zvete.jpg

 
spacer