spacer
spacer search

Ловеч Прес
Новините от Ловеч и региона * Много за всичко, всичко за важното

Search
spacer
Последни новини
header
СЪДЪРЖАНИЕ
Начало
Актуално
Общество
Мнения
Разследване
Измерения
Спорт
Литекс
Връзки
Редакция
Търсене
Обяви
Избори 2014
Кратки новини
Пенсионер загина при катастрофа
70-годишен мъж от Русе загина на място при катастрофа на пътя Ловеч-Троян в четвъртък. Трагичният инцидент станал около 14.50 ч. непосредственно преди разклона за с. Ломец. Джип "Ровър 200", управляван от М.М., непосредствено преди десен завой излязъл вляво извън платното за движение, блъснал се в мантинела и се преобърнал извън пътя. В резултат на удара водачът починал на място.

Начало arrow Измерения arrow Достойнството на белите коси

Достойнството на белите коси Print E-mail
Тинка Бенчева - жената с гоблените. Няма по-похвално от това да остаряваш с достойнство Дълголетието на хората винаги ме е респектирало някак особено. За да достигнеш до възрастта на белите коси, значи Бог те е закрилял и е имало защо. Когато гледам снега върху главата на леля Тинка Бенчева, си припомням девиза на Париж: "Благородството задължава!". И наистина е така. Тя не е парижанка - кореняк ловчалийка е - от Хармането. Не е от някакъв знатен произход, но няма да е пресилено, ако кажа, че притежава аристократизъм на духа. Има изискани маниери, финес в обноските, буден ум, усет към красивото, стремеж към доброто и рядка почтеност. Побеляла е много рано. Така я помня - пълничка, усмихната, с младо лице, а косата й чисто бяла. Дали задето петнадесетгодишна остава без баща... Или заради тревогата по любимия й Коста - тогава политзатворник. Кой знае? Целият й живот е борба за оцеляване, за утвърждаване, за издигане в обществото. И всичко това - с честност и труд. Незавършила училище, става работничка в кожарското ателие на Стефан Христов. Отрано проявява чувство на отговорност, сръчност, акуратност и най-вече постига високо качество на продукцията си. После се омъжва за своя избраник, с когото създават уютен дом. Ражда двама синове, които отглежда и възпитава с много любов. Днес се радва на внуци и правнук, макар и далече от нея. Мнозина биха казали, че авторитетът й се дължи на покойния й съпруг Коста Бенчев, един от кметовете на Ловеч. Но това не е така - със своите лични качества Тинка Бенчева си е извоювала име на достойна жена, пословично честна към другите. Сред ловчалии е известна като безупречна домакиня. По всяко време може да се отбиеш в гостоприемния й дом. Ще те посрещне любезно, ще те предразположи към задушевен разговор, ще те почерпи с някой от любимите й специалитети, които не се уморява да прави: курабии, сладки с кайсии или нещо друго. Доброто й сърце не може да остане безучастно към чуждата болка. Като кметска съпруга е помагала на десетки наши съграждани да разрешат важни за тях проблеми. И до днес те не са забравили добрините й.Усета й към красотата доказват всички изработени от нейните ръце миля, покривки, възглавници, но най-вече - многообразните Вимерови гоблени на стените. Заради тях я наричат Жената с гоблените. С любов ще ти разкаже за всеки един. Така узнаваш, че тя неслучайно е майка на голям художник. Леля Тинка пее с прекрасен сопранов глас. Има много богат репертоар от стари шлагери, откъси от оперети и съвременни естрадни песни. Вълнува я всичко, свързано с изкуството, защото е истински естет. С какъв трепет и несекващ интерес следи най-хубавите сериали. Когато говорим за проблемите на героите в тях, тя се вълнува по младежки, понякога се трогва до сълзи. Тази съхранена богата емоционалност й помага да не се отдава на апатията. Макар и възрастна, тя иска да живее пълноценно. И наистина живее! Рано тази пролет възторжено завика: "Дойдоха! Дойдоха!". Но кои са дошли?! Лястовичките. Върнали се от юг. Мина доста време. Превъзбудена, леля Тинка звъни по телефона, за да каже, че едната от тях, навярно женската, без страх закръжила из хола й, а оттам - във всички стаи. Това се повторило седемнадесет пъти! Дошла и втората. Без да се боят от нея, летят из дома й, разузнават къде какво има, а после кацат на телта за простиране и пеят ли, пеят... Майка ми казваше, че така те "говорят" на хората: "К`во сте прели, к`во сте тъкали, дайте ножици да кроим". Обясних на леля Тинка, че хвъркатите й гости са я "тестували" и вече са сигурни в нейната добронамереност към тях. Може да искат да си правят ново гнездо... След време възрастната жена се натъжи: "Няма ги моите пилета! Къде отидоха? Какво се е случило с тях?". А то какво излезе - свили си гнездо на прозореца на трапезарията й, отвън, на фасадата на кооперацията им. Затова не се виждали. Успокоих я, че хранят своите малки. Тия дни ми се похвали, че пак са се завърнали. Обичта към тези пеещи същества е живителен извор за нея. Защо пиша тези редове? За да кажа, че няма нищо по-похвално от това да остаряваш с достойнство. Колко хубаво е, че леля Тинка Бенчева не се предава на самотата, на скуката, на болестите, на старостта. Не унива, не досажда с оплаквания, страхове и хленч. Без да й завиждам, тайничко си пожелавам, ако достигна нейната възраст, да изглеждам като нея. Когато остаряваш достойно, натрупаните години са без всякакво значение, защото водещ е човешкият дух. 23 юли е рожденият ден на леля Тинка. Първи сутринта ще я поздравят нейните "пилета", защото знаят, че тя много ги обича. След това ще я зарадват по телефона й лично всички, които я ценят и уважават. На тази дата две осмици ще застанат една до друга. Не са чак толкова много, нали? Но майка й доживя до 93! Защо да не пожелаеш на леля Тинка в здрави и сили да прехвърли стоте и заедно с лястовичките да й изпеем: "На многая и благая лета!"
Мирослава МЕТЕВА
Напред >
spacer
Click for Lovetch, Bulgaria Forecast
Who's Online
Има 11 гости онлайн
ФотоОко
zname1.jpg

 
spacer